Ах, хубава ергенска младост!

                                                                 Кой ли тебе те не знае? -

                                                                 сърцето ми изпълваш с радост,

                                                                 а душата ми с наслада.

                                                                 Песен в мен прекрасна пееш,

                                                                 път постилаш ми от рози,

                                                                 по него като слънце грееш

                                                                 и ме пазиш от угрози.

                                                                Нежна в мен живее сладостта ти -

                                                                водеща към хиляди мечти,

                                                                отпих от извора на младостта ти -

                                                                той светли чувства ми дари

                                                                И някога в последния ни ден,

                                                                когато времето ни раздели,

                                                                ще бъдеш споменът в мен,

                                                                от всички други най-красив.