Jun 16, 2013, 12:33 PM

Младост

  Poetry » Love
851 0 0

                                                                 Ах, хубава ергенска младост!

                                                                 Кой ли тебе те не знае? -

                                                                 сърцето ми изпълваш с радост,

                                                                 а душата ми с наслада.

 

                                                                 Песен в мен прекрасна пееш,

                                                                 път постилаш ми от рози,

                                                                 по него като слънце грееш

                                                                 и ме пазиш от угрози.

 

                                                                Нежна в мен живее сладостта ти -

                                                                водеща към хиляди мечти,

                                                                отпих от извора на младостта ти -

                                                                той светли чувства ми дари

                                                                

                                                                И някога в последния ни ден,

                                                                когато времето ни раздели,

                                                                ще бъдеш споменът в мен,

                                                                от всички други най-красив.

                                                                 

                                                                

                                                                 

                                                                 

                                                                 

                                                                 

                                                                 

                                                                 

                                                                 

                                                                

                                                                 

                                            

                                                                  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...