Както си пея пак старата песен,
пред мен се очертава хоризонти,
неясноти и премеждия, сложно...
Недокоснати никога вече мечти,
поробените хора сега спят в интриги.
Изгубени мисли, прашасали книги,
мисълта ти потече, но далече избяга.
И желанието за мъст вече те стяга.
Вродена ненавист към всичко ново,
окрилен за победа, ти даваш оценка.
Това, което под огън попада отново,
наричаме с укор "поредната грешка". ...