Много мило!
Вселената в безкрайната си строгост,
тупти с космичен, непонятен ритъм.
Каквото знам и то ми идва много
и затова замлъкнах, спрях да питам.
Търкулнах се - сълзица сред росата,
и спрях с криле от сприя да политам.
Въпроси са звездите, в небесата
и питат се защо сред тях не скитам.
С овца и роза, и добра планета,
пак малък принц ме моли - да обичам.
А аз съм само цвете и в полето,
на пеперуда искам да приличам.
А скрит сред буренясалата нива,
животът ми прилича на плашило.
И дрипавата дреха му отива.
Беззъбо се усмихва. Много мило!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
