12.04.2020 г., 9:50

За Цветница

1.8K 5 4

Ще питам пък, нали съм още жива!

Надявам се на мен да не откаже.

От отговора вече ме присвива,

но нека разумът космичен каже!

 

Защо да не летя, бръмчи главата,

кроя му шапка на живот – плашило,

сега пък се оказва, че торбата

изчезнала с последното ми шило.

 

Кога ще ми се върне инструмента??

На шапката върбичка му бродирам

за Цветница!... Е, т‘ва с експеримента,

за доста тъпо вече го намирам!

 

 

Всички Цветя - бъдете живи и здрави!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Много мило!

Вселената в безкрайната си строгост,
тупти с космичен, непонятен ритъм.
Каквото знам и то ми идва много
и затова замлъкнах, спрях да питам.
Търкулнах се - сълзица сред росата, ...
845 5 12

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...