Мечтателка (Брияна)
35 104
31.07.2008 г., 20:34 ч.

Много, много далече 

  Поезия » Любовна
598 0 3

             Вървя по пътя на безкрая

             и отпивам на глътки малко по малко,

             една частичка мъничка от рая...

             Да я пропусна би било жалко.

 

             Отивам, връщам се и пак обратно

             и така и нищо не намирам.

              Вярвах, вярвам в чудо безвъзвратно,

              но пак с празни ръце се прибирам.

 

              Хиляди луни сочат нечия врата.

              На люлка от звезди ме понасят към нея.

              Нещо се случва в моята душа,

              разбирам отново ще живея.

 

               Ръката на вятъра сълзите ми изтрива

               и гали младото, посърнало лице..

                И без да пита и той от мен си отива,

                оставя ме с протегнати ръце.

 

                Продължавам да вървя до тази врата

                и ето, стигнах я вече.

                Тук намерих теб, моята сродна душа,

                макар и много, много далече!

               

© Брияна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??