Много, много далече
Вървя по пътя на безкрая
и отпивам на глътки малко по малко,
една частичка мъничка от рая...
Да я пропусна би било жалко.
Отивам, връщам се и пак обратно
и така и нищо не намирам.
Вярвах, вярвам в чудо безвъзвратно,
но пак с празни ръце се прибирам.
Хиляди луни сочат нечия врата.
На люлка от звезди ме понасят към нея.
Нещо се случва в моята душа,
разбирам отново ще живея.
Ръката на вятъра сълзите ми изтрива
и гали младото, посърнало лице..
И без да пита и той от мен си отива,
оставя ме с протегнати ръце.
Продължавам да вървя до тази врата
и ето, стигнах я вече.
Тук намерих теб, моята сродна душа,
макар и много, много далече!
© Брияна All rights reserved.
