7.02.2008 г., 9:10

Много шум за нещо

810 0 8
Чувайте, комшии и комшийки мили,
извиквам ви всички на изпроводяк,
вие, дето у дома по-често сте били
и вие, дето не сте ми идвали на крак.
Ще заминавам утре вечер за града,
щото младите пратиха хабер - знак,
пък аз нали не мога да не се отзова,
ще гледам внуците малки, няма как.
Оказа се там - имали голям проблем -
не им достигали места в градините.
Детегледачка ще съм, то не е за мен,
щото отдавна ги навъртях годините.
Ала няма що да сторя, ще помагам,
снахата иска да ги гледам по книга -
доктор Спок, каза, в чантата да слагам.
Ей на, точно тука акълът ми ни стига.
Кой значи е този доктор Спок, кажете?
Такъв човек не знам в селото ни аз,
дето се вика, добре познавам мъжете.
Изучила съм ги и в профил и в анфас.
Един не съм пропуснала покрай мен
да мине, без до дъно да го разгадая...
Ни момък, ни дядо, ни женен, ни ерген.
Отвътре тъй ми идва, пък не мога трая.
Ами нямаме доктор, фелдшер даже няма,
ни Спок, ни Смок, ни какъвто там да е.
Ако разбирате в каква каша съм голяма,
помагайте със съвети, щото няма време.
Той щом е доктор, ще си носи ли илачи?
Но стига приказки, сега нали гоня срок.
Автобусът за града тръгва в осем, значи
ще ви чакам, доведете ми го този Спок.

В очакване оставам.
баба Ана.

(цикъл "Похортували си баби млади")

07.02.2008г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....