Много си хубава

когато се усмихваш

и сияш от щастие -

слънцето тъй грее,

че слепецът проглежда!

Много си хубава

когато плачеш

и дъжд от сълзи проливаш - 

есента окапва 

и нова пролет беззимна идва!

Много си хубава

дори когато студено ме гледаш.

Защото знам, че 

след снеговалежа в очите ти

идва момент, когато 

ледът се пропуква

и отдолу животът 

търси пролука - 

бълбука с копнежа по слънцето 

и разчупва студа на парчета!

Много си хубава

през всеки сезон на живота!

Времето спряло е.

Вечността настъпва!