Много слаб си за мене...
Много слаб си за мене
човече...
И е непроменимо!
Някак
хоризонта ти ми идва
наблизо,
а аз-виждам оттатък...
Непонятните,
в обитАлища цветни
живеят отвъд.
Прегръщат дърво,
когато са тъжни.
Хвърлят бръмбар нагоре
-с възторг...
Дъжд там отмива
всичко ненужно.
Сгрешена съм.
/сигурно/
А отвъд е награда...
/без страх дето крачим
по сухото/
И искам
да съм неразбрана,
от "блажените духом"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
