8 окт. 2008 г., 17:22

Много слаб си за мене...

908 0 19

Много слаб си за мене

човече...

И е непроменимо!

Някак

хоризонта ти ми идва

наблизо,

а аз-виждам оттатък...

Непонятните,

в обитАлища цветни

живеят отвъд.

Прегръщат дърво,

когато са тъжни.

Хвърлят бръмбар нагоре

-с възторг...

Дъжд там отмива

всичко ненужно.

Сгрешена съм.

/сигурно/

А отвъд е награда...

/без страх дето крачим

по сухото/

И искам

да съм неразбрана,

от "блажените духом"...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...