10.04.2014 г., 10:49

Многолика любов

1.8K 0 22

Многолика любов

 

Мисли за мен, като за тъжна песен,

която свири вятърът в нощта,

защото аз съм тъжна, като есен

простила се с последните листа!

 

Мисли за мен, като за бяло вино –

резливо, но с прекрасен аромат,

защото аз съм бяла, като зима

затрупана от своя първи сняг!

 

Мисли за мен, като за дивен полет,

завръщащ птиците отново у дома,

защото аз съм дивна, като пролет,

променяща и движеща света!

 

Мисли за мен, като за топло мляко,

примесено със черен шоколад,

защото аз съм топла като лято

и мога да съм Рай, ала и Ад.

 

Обичай ме, такава, многолика,

с нюансите на пролетна дъга.

В косите вплела стръкчета иглика,

пристъпвам боса. Чакам те. Ела!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Керанка Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Доче, Дани, Жули, благодаря ви момичета за топлите думички!
  • Как хубаво си описала наистина многоликата любов в този свой стих...много красиво...харесах...и да, така е в любовта- тя наистина има много лица, но нима това я прави по-малко ЛЮБОВ...
  • Блазе му(И тежко му)Щом посмее
    през прага на такава самодива
    да приближи за да я разсмее,
    а после цял живот да му е криво...
  • Благодаря на Елена и Краси за добрите думи! Много ме радвате!
  • Неустоим призив!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...