Многолика любов
Многолика любов
Мисли за мен, като за тъжна песен,
която свири вятърът в нощта,
защото аз съм тъжна, като есен
простила се с последните листа!
Мисли за мен, като за бяло вино –
резливо, но с прекрасен аромат,
защото аз съм бяла, като зима
затрупана от своя първи сняг!
Мисли за мен, като за дивен полет,
завръщащ птиците отново у дома,
защото аз съм дивна, като пролет,
променяща и движеща света!
Мисли за мен, като за топло мляко,
примесено със черен шоколад,
защото аз съм топла като лято
и мога да съм Рай, ала и Ад.
Обичай ме, такава, многолика,
с нюансите на пролетна дъга.
В косите вплела стръкчета иглика,
пристъпвам боса. Чакам те. Ела!
© Керанка Иванова All rights reserved.
