14.11.2020 г., 19:37

Многослойна

555 2 1

Бих искала да позволя да ме разлистиш,

да видиш многото лица.

На първи лист да видиш красотата,

на втория объркана душа,

отгръщаш трети-от сълзи ще съм съсипана,

четвъртия разкрива гордостта.

На петия объркан ли си вече? 

Недей! Тук чака любовта.

На шестия ще спра да те обичам,

на седмия ще съжалявам за това.

Ще следва свян, 

егоцентризъм,

дори и малко нарцисизъм.

Броиш ли страниците?

Защото аз отдавна спрях.

Бих искала да позволя да ме разлистиш,

уви, ти никога не пожела.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...