Nov 14, 2020, 7:37 PM

Многослойна

  Poetry
553 2 1

Бих искала да позволя да ме разлистиш,

да видиш многото лица.

На първи лист да видиш красотата,

на втория объркана душа,

отгръщаш трети-от сълзи ще съм съсипана,

четвъртия разкрива гордостта.

На петия объркан ли си вече? 

Недей! Тук чака любовта.

На шестия ще спра да те обичам,

на седмия ще съжалявам за това.

Ще следва свян, 

егоцентризъм,

дори и малко нарцисизъм.

Броиш ли страниците?

Защото аз отдавна спрях.

Бих искала да позволя да ме разлистиш,

уви, ти никога не пожела.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаела Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...