Nov 14, 2020, 7:37 PM

Многослойна

  Poetry
565 2 1

Бих искала да позволя да ме разлистиш,

да видиш многото лица.

На първи лист да видиш красотата,

на втория объркана душа,

отгръщаш трети-от сълзи ще съм съсипана,

четвъртия разкрива гордостта.

На петия объркан ли си вече? 

Недей! Тук чака любовта.

На шестия ще спра да те обичам,

на седмия ще съжалявам за това.

Ще следва свян, 

егоцентризъм,

дори и малко нарцисизъм.

Броиш ли страниците?

Защото аз отдавна спрях.

Бих искала да позволя да ме разлистиш,

уви, ти никога не пожела.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаела Михайлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...