Бих искала да позволя да ме разлистиш,

да видиш многото лица.

На първи лист да видиш красотата,

на втория объркана душа,

отгръщаш трети-от сълзи ще съм съсипана,

четвъртия разкрива гордостта.

На петия объркан ли си вече? 

Недей! Тук чака любовта.

На шестия ще спра да те обичам,

на седмия ще съжалявам за това.

Ще следва свян, 

егоцентризъм,

дори и малко нарцисизъм.

Броиш ли страниците?

Защото аз отдавна спрях.

Бих искала да позволя да ме разлистиш,

уви, ти никога не пожела.