Между многоточия
И в утрото ще стъпя като в сън,
разкъсвана на хиляди посоки,
безвременна, обърната навън,
и хвърлена в безкрая надълбоко...
Часовници с мълчание троша,
горя като фитила на комета....
сърцето ми пробива светлина,
Избликва между режещи парчета...
Родена в плът, сега се раждам в дух.
Съзнанието пламъка стопява.
И миг след миг, пак зная, че съм тук.
Че ти си тук, не мога да забравя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
