И в утрото ще стъпя като в сън,
разкъсвана на хиляди посоки,
безвременна, обърната навън,
и хвърлена в безкрая надълбоко...
Часовници с мълчание троша,
горя като фитила на комета....
сърцето ми пробива светлина,
Избликва между режещи парчета...
Родена в плът, сега се раждам в дух.
Съзнанието пламъка стопява.
И миг след миг, пак зная, че съм тук.
Че ти си тук, не мога да забравя.