28 нояб. 2017 г., 23:12

Между многоточия 

  Поэзия » Любовная
377 5 8

И в утрото ще стъпя като в сън,
разкъсвана на хиляди посоки,
безвременна, обърната навън,
и хвърлена в безкрая надълбоко...
Часовници с мълчание троша,
горя като фитила на комета....
сърцето ми пробива светлина, 
Избликва между режещи парчета... 
Родена в плът, сега се раждам в дух. 
Съзнанието пламъка стопява.
И миг след миг, пак зная, че съм тук. 
Че ти си тук, не мога да забравя. 

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??