Многоточия... (миниатюра от живота)
- Във Кипър? Че и с него на почивка?
Изгледах съобщението като улава.
(Това във скайпа.) Пращам му усмивка,
но тъй поглеждам, сякаш съм сънувала.
- Не се усмихвай! Мисля, че попитах...
Кое във думите ми толкоз не е ясно?
За будността тъй здраво се ощипах...
Ами сега?... Май хвана ме натясно!
- Ти за какво ме питаш? И каква почивка? -
"Ох, тази вечер съжалявам, че съм в скайпа!" -
И как ти хрумнаха подобни мисли!?
"Ама, дали случайно не е влизал в сайта?
Абсурд! Той даже и не знае, че го има."
Но от съмнението стана ми горещо...
- Не се сърди, но и не ме финтирай!
До тук направил ли съм нещо грешно?
- Не си! - отвръщам. "Ама съм... загубена!"
А разговорът не върви към смешка...
- И кой е този Той? В кого си влюбена?
"Ще трябва да се справя с тази грешка!"
- Не те разбирам... - Казвам примирено.-
И как така за Кипър се присети?
- Прочетох нещо! Беше вдъхновено...
А скубя думите ти днес с пинсети!
- Какво си чел? - подскочих от тревога.
Но знаех, че не се е спрял в началото.
- Онази нощ???... - последва пак въпрос.
Изби червеното от мен и в огледалото...
- Онази нощ бе твоя... - с многоточие
запълних липсата на думи от вълнение.
Пулсира кръв. И в двете слепоочия...
"Умът ми днес изпада в затъмнение!"
- Не си ми казвала... "Остава и да кажа!"
Но, че признах от раз, си дадох бързо сметка.
"Защо пред него толкова съм слаба?
А и защо съм толкоз рядка плетка?!"
Мълчанието се проточи твърде дълго.
Моливчето му в скайпа спря да пише.
Изчаквам. И ядосана съм здраво,
защото с гумичката го видях да брише.
- Какво изтри? - Не трябваше да питам,
но разумът ми крета подир пръстите...
- Една вина изтрих. Пред теб. Залитам...
от ревност даже ми горят и мислите...
- От ревност ли?! Че от кого ревнуваш?...
- Не знам... - Мълчи. - Обичам те ужасно!
Не знаех даже, че така съм влюбен...
И бях забравил колко е прекрасно!
- Прекрасно ли!?... Направо е вълшебно!... -
за другото не пиша. Твърдо трая си.
"Денят ми е изпълнен със магия." -
но на мълчание от страх играя си.
Спирачките са включени на тяга...
"Ако и този път отново се излъжа?!..."
Отново съм ранима. Скрито бягам.
Езика си не искам да развържа.
Удобно ми е да говоря с многоточия,
пък колкото се сетил - сетил...
Май дълго замълчах съсредоточено -
отново скайпът ми в оранжево засвети.
- Вълшебно е, защото теб те има!
И пристан си след дневната умора...
(Не съм се чувствала такава жива!...)
"Да замълча ли или да говоря?!"
Броя минутите със него всяка вечер,
а крия чувствата си в стихове и проза.
Пред него се разтапям като восък,
но иначе "Мислителят" съм! (Поза...)
За другото устата ми голяма
не спира да тътралка в думи сложни.
Но влюбена ли съм - направо драма!
Чак мислите ми лутат се тревожни.
- Защо мълчиш? Какво чак толкоз казах? -
присветна следващото съобщение.
- Обичам те! - С две думи смазах
и колебание, и страх, дори съмнение.
"То не боляло..." (Праща ми прегръдка
и слънчице, и цвете, и целувка.)
"Да можех да му пратя с ветровете
от себе си най-жарката милувка..."
- До утре, мила! Там ще съм. При тебе...
- До утре! - знаех, че към мене ще пътува.
Разбрах най-важното... Че без любов
животът ми и пукната пара не струва...
***
Не крием себе си, мълчейки в многоточия,
а само мислите ни се превръщат във гарота.
Забравили най-важното, че няма формули
и няма пътеуказатели в живота...
А страшно няма, че ще страдаме,
че ще боли, че даже може да е трудно.
Но от любовта си, ако вечно бягаме,
Животът ни ще мине най-безумно!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени
