3.04.2008 г., 21:16

Мое безсмъртие

1.5K 0 5
Усещаш ли как нещо те тегли нагоре по хълма,
а след това те кара да полетиш надолу, защото аз усещам.
Чуваш ли как тишината те вика към бездната
и те кара да скочиш към безкрая, защото аз чувам.
Виждаш ли как звездите се подреждат и ти показват
пътя към смъртта, защото аз виждам.
Мислиш ли, че ако се подадем, ще бъдем спасени, защото аз мисля.
Искаш ли да тръгнеш с мен и да получиш опрощение, защото аз тръгвам.
Ще посрещна края с усмивка и тогава ще стана част от всичко.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© В.К Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • Напомняш ми на мен преди време, със тъмния стил на писане! Но много ми харесва! БРаво, умееш много добре да твориш, продължавай!
  • Много добро!!!
  • Аз пък много добре ги приемам. Много е добро.
  • хм не се учудвам че не е много коментирано, въпреки че е хуваво, мрачните емоции и мисли не могат да се възприемат лесно от масата

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...