Apr 3, 2008, 9:16 PM

Мое безсмъртие

  Poetry
1.5K 0 5
Усещаш ли как нещо те тегли нагоре по хълма,
а след това те кара да полетиш надолу, защото аз усещам.
Чуваш ли как тишината те вика към бездната
и те кара да скочиш към безкрая, защото аз чувам.
Виждаш ли как звездите се подреждат и ти показват
пътя към смъртта, защото аз виждам.
Мислиш ли, че ако се подадем, ще бъдем спасени, защото аз мисля.
Искаш ли да тръгнеш с мен и да получиш опрощение, защото аз тръгвам.
Ще посрещна края с усмивка и тогава ще стана част от всичко.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© В.К All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!
  • Напомняш ми на мен преди време, със тъмния стил на писане! Но много ми харесва! БРаво, умееш много добре да твориш, продължавай!
  • Много добро!!!
  • Аз пък много добре ги приемам. Много е добро.
  • хм не се учудвам че не е много коментирано, въпреки че е хуваво, мрачните емоции и мисли не могат да се възприемат лесно от масата

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...