Мое лято
Лято топло, безгрижно,
пак пред мойте очи!
И цветенца красиви
ме примамват с лъчи.
В тях пчелички жужат
и ме стряскат, че те
биха пуснали жилце
в мойте бели ръце.
Аз, тревички и билки
с поглед хващам в ракурс
и красивите мисли
следват облачен курс.
Двама с теб из гората!
Проехтяваше смях
и къпини беряхме,
как това да е грях.
Лято топло, безгрижно,
спомен жив си у мен.
И крайпътните жици
тихо пеят рефрен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
