Лято топло, безгрижно,
пак пред мойте очи!
И цветенца красиви
ме примамват с лъчи.
В тях пчелички жужат
и ме стряскат, че те
биха пуснали жилце
в мойте бели ръце.
Аз, тревички и билки
с поглед хващам в ракурс
и красивите мисли
следват облачен курс.
Двама с теб из гората!
Проехтяваше смях
и къпини беряхме,
как това да е грях.
Лято топло, безгрижно,
спомен жив си у мен.
И крайпътните жици
тихо пеят рефрен.
© Елена All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
