Мое мило, все още дете
МОЕ МИЛО, ВСЕ ОЩЕ ДЕТЕ
Стоиш пред огледалото. Коси разресваш.
Очите ти са впити в образа отсреща.
Изучаваш се. Мълчиш. Дали ще се харесаш?
В сърцето ти припламват огньове горещи.
Погледът ти става, без вино, нежно пиян.
Неясни тръпки тялото младо обвиват.
Цъфти в душата светъл, девствен блян.
Мечти с роса уханна, бисерна опиват.
Мое сладко дете, моя русалчице мила,
сърцето ти бие в синхрон с времето.
Време е да откриеш и любовната сила,
най-жадуваното, чаканото, големото.
Не бързай! Огледай света покрай теб!
Не дарявай девствеността си случайно!
Изчакай любовта в сърцето да трепне,
обичано, да отдадеш нежното свое тяло!
В живота ще срещнеш бури, огньове,
с цветя и свещи божествени нощи.
За стихии и щастие бъди готова!
Майка да бъдеш в пламъци мощни.
Когато застанеш пред огледалото,
след път извървян в годините трудни,
да видиш душата си, обгърната цялата
в любов – красива, жива, цветна пеперуда!
17 10 2015
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
