И ето, пак е юни, пак е лято!
Една надежда с перлена усмивка,
върху криле на гларус долетяла,
с ръце от водорасли ме помилва.
Солените ѝ устни от корали
стопиха всеки зимен вкус и мирис...
Ти спомняш ли си русото момиченце?
Сияещо, лицето твое зърнало.
По пясъка с възторг към тебе тичаше:
„Здравей, море! Аз тук съм, пак се върнах!...”
Говореше ти, махайки с ръчичка…
И всеки път заплакваше на тръгване... ...