Мое море - вечна моя любов!
И ето, пак е юни, пак е лято!
Една надежда с перлена усмивка,
върху криле на гларус долетяла,
с ръце от водорасли ме помилва.
Солените ѝ устни от корали
стопиха всеки зимен вкус и мирис...
Ти спомняш ли си русото момиченце?
Сияещо, лицето твое зърнало.
По пясъка с възторг към тебе тичаше:
„Здравей, море! Аз тук съм, пак се върнах!...”
Говореше ти, махайки с ръчичка…
И всеки път заплакваше на тръгване...
Растеше то...Сънуваше мечтите си...
С коса блестяща, все по-тъмно златна...
Мъжете идваха... И си отиваха…
Но ти, море, отмиваше тъгата
след стъпките им в пясъка изстиващ...
И ето, пак е юни, пак е лято!...
Албена Димитрова
6.6.2017.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
