7.05.2024 г., 19:19

Мое птиче

616 0 0

Ела при мен, мое птиче,

за теб всеки ден жадувам,

лъч в мрака те наричам,

в сърце си докато отпътувам!

 

Слънце в нощта ми изгря,

утешиха ме топлите лъчи,

че ти си ангел, ти си добра,

разсеяха се тъмни облаци!

 

Бодрост кротка ме обхвана,

нощта на страданието спря,

излекувала си в душа рана,

тя просто теб, дете, си избра!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...