7.05.2024 г., 19:19

Мое птиче

615 0 0

Ела при мен, мое птиче,

за теб всеки ден жадувам,

лъч в мрака те наричам,

в сърце си докато отпътувам!

 

Слънце в нощта ми изгря,

утешиха ме топлите лъчи,

че ти си ангел, ти си добра,

разсеяха се тъмни облаци!

 

Бодрост кротка ме обхвана,

нощта на страданието спря,

излекувала си в душа рана,

тя просто теб, дете, си избра!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...