Мое птиче

Poetry » Love

613 0 0

Ела при мен, мое птиче,

за теб всеки ден жадувам,

лъч в мрака те наричам,

в сърце си докато отпътувам!

Слънце в нощта ми изгря,

утешиха ме топлите лъчи,

че ти си ангел, ти си добра,

разсеяха се тъмни облаци!

Бодрост кротка ме обхвана,

нощта на страданието спря,

излекувала си в душа рана,

тя просто теб, дете, си избра!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0