Мое птиче

Poetry » Love

624 0 0

Ела при мен, мое птиче,

за теб всеки ден жадувам,

лъч в мрака те наричам,

в сърце си докато отпътувам!

Слънце в нощта ми изгря,

утешиха ме топлите лъчи,

че ти си ангел, ти си добра,

разсеяха се тъмни облаци!

Бодрост кротка ме обхвана,

нощта на страданието спря,

излекувала си в душа рана,

тя просто теб, дете, си избра!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0