10.10.2020 г., 8:46

Моето царство

734 0 0

Опънати нерви до краен предел
Следи от сълзи, към нощта съм поел
Невзрачни особи без страх танцуват
Пуснете ме в ада в пламъци бленувани

Ритуалът започва, кървава разплата
Песни на хаоса, изгаси светлината
Тогава ще започне моята война
Изповядай се в църквата на смъртта

Аз съм юмрук в лицето на бог
А ти изгуби вечният облог
Забрави за греха си, няма лекарство
Изрисувай в червено моето царство

Ела в земята на сенките
Почувствай гнева на съдбата
Идва бурята, която
Ще те размаже в стената

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златин Неделчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...