Моето име
Аз съм стих от поема
и проза навяваща есен.
Аз съм тихо ноктюрно,
спряло в клавиша на твоята песен.
Капка вино червено на твоите устни
полепнала от кристалната чаша.
И снежинка невинна
в ресниците на душата.
Аз съм в лятото топлият дъжд
плискащ на снопове бързи.
И в полето безброй алени макове,
палещи меки огньове надлъж.
Аз съм дихание в снежното утро,
топлещо нежно дланта ти.
Аз съм целувка за лека нощ,
и усмивка в утринта ти.
Аз съм навсякъде и навред.
където ме виждат очите ти.
Моето име Любов е.
За теб ... смисъл на дните ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
