Моето име
Аз съм стих от поема
и проза навяваща есен.
Аз съм тихо ноктюрно,
спряло в клавиша на твоята песен.
Капка вино червено на твоите устни
полепнала от кристалната чаша.
И снежинка невинна
в ресниците на душата.
Аз съм в лятото топлият дъжд
плискащ на снопове бързи.
И в полето безброй алени макове,
палещи меки огньове надлъж.
Аз съм дихание в снежното утро,
топлещо нежно дланта ти.
Аз съм целувка за лека нощ,
и усмивка в утринта ти.
Аз съм навсякъде и навред.
където ме виждат очите ти.
Моето име Любов е.
За теб ... смисъл на дните ти.
© Валя Сотирова All rights reserved.
