12.09.2006 г., 0:02 ч.

МОЕТО ЛУДО СТИХОТВОРЕНИЕ 

  Поезия
836 0 6
За лудостта си не искам да споря -
не важен е този проблем,
защото виждам нормалните хора
са всъщност. . . по луди от мен...
Животът такъв ме създаде,
та вече не мога да спра,
за лудостта ми няма прегради
и тя ме владее сега. . .
Когато във лудост обичам -
чертежите нямат черти,
и всичко така криволичи,
че аз се превръщам във. . . ти,
Поемам твоите стъпки,
обичам със твойто сърце,
изгарят ме чужди прегръдки
и виждам се с друго лице.
И сякаш във мене е някой -
не този, не онзи, а друг,
тече си безумно съдбата,
по-лудо от всеки друг път.

Пояснение - написано е в първо лице, единствено число, но . . . в мъжки род . . .

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • харесва ми!от мен 6
  • Много Ви благодаря, че ме спохождате. Аз в момента не съм в кондиция за писане на стихове, но в мислите си съм тук, както и със сърцето. Желая на всички автори и четци и в този сайт и другаде много здраве, лично щастие и МНОГО МНОГО
  • Ами, ...заразно е!
  • Здравей мила,
    Липсваше ми!
    Поздрав за хубавия луд стих
  • Нали знаеш какво е казал КУРТ ВОНЕГЪТ ... не зная правилно ли съм изписала името му, но това което съм запомнила е нещо от сорта " НЕ Е ДОСТАТЪЧНО ДА СИ САМО ЛУД, НО ПОНЯКОГА И ТОВА ПОМАГА ...
  • интересно!
Предложения
: ??:??