МОЕТО ЛУДО СТИХОТВОРЕНИЕ
За лудостта си не искам да споря -
не важен е този проблем,
защото виждам нормалните хора
са всъщност. . . по луди от мен...
Животът такъв ме създаде,
та вече не мога да спра,
за лудостта ми няма прегради
и тя ме владее сега. . .
Когато във лудост обичам -
чертежите нямат черти,
и всичко така криволичи,
че аз се превръщам във. . . ти,
Поемам твоите стъпки,
обичам със твойто сърце,
изгарят ме чужди прегръдки
и виждам се с друго лице.
И сякаш във мене е някой -
не този, не онзи, а друг,
тече си безумно съдбата,
по-лудо от всеки друг път.
Пояснение - написано е в първо лице, единствено число, но . . . в мъжки род . . .
не важен е този проблем,
защото виждам нормалните хора
са всъщност. . . по луди от мен...
Животът такъв ме създаде,
та вече не мога да спра,
за лудостта ми няма прегради
и тя ме владее сега. . .
Когато във лудост обичам -
чертежите нямат черти,
и всичко така криволичи,
че аз се превръщам във. . . ти,
Поемам твоите стъпки,
обичам със твойто сърце,
изгарят ме чужди прегръдки
и виждам се с друго лице.
И сякаш във мене е някой -
не този, не онзи, а друг,
тече си безумно съдбата,
по-лудо от всеки друг път.
Пояснение - написано е в първо лице, единствено число, но . . . в мъжки род . . .
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.
