Моето лято е само през август
Моето лято започва с август,
кацнало с птица метална в зори.
С куфари, с раници, прелива от сладост,
с усмивка и слънце в два чифта очи.
Моето лято лепне от благост…
Като шира̀ ме залива от зряла лозница.
Пулсира, кипи забравена радост,
у дома щом са двете къдрокоси главици!
Всяка стая превръщат в отделна вселена!
И какво като всичко е с краката нагоре?
По дяволите къща празна и подредена!
Днес командва у нас любовта безусловна.
Моето лято от обич е разтопено и жарко!
Пожари разпалва всяка детска милувка.
Но преброени са дните на август, жалко…
Препуска неуморно с летежни обувки!
Моето лято е само през август.
Сърцето ми вае неизказано слово!
Ръцете ми – дъга с посока безкрайност.
То е просто любов! След година отново…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
