17.07.2004 г., 19:04 ч.

Моето Море, Моето Небе 

  Поезия
1277 0 2

Виждам изсъхнала трева
Виждам мъртви цветя 
Виждам килим от цветя
Виждам голи дървета

А преди не беше така
Водата не беше така студена
Небето не беше бледа сянка
Защото есента не беше дошла

Искам да напусна тази картина
Да отпусна свободно рамене
И да се потопя в моето море
Танцуващо с моето небе
 
Да го гледам-
Тъй синьо
Тъй просторно
Тъй красиво
Тъй безкраино

И колко необятно е
Изпълнено с хиляди криле
И волни ветрове
и как рисува моето море

Дом е то на малка рибка
Дом е то на скачаща скаридка
Дом е то на красива мида
Дом е то на всяка раковина

Майка е на силни ветрове
Майка е на стръмни брегове
Майка е на горди кораби
Майка е на плаващи моряци
              ...........
В безкраиността
Танцува една сълза
Разчупена на две
Тя рисува моето море
Играещо с моето небе



TE>

© Валентина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • това е литературен подход ,Ева.Нарича се анафора (доколкото си спомням,де,имам все пак 3 по Увод в литературната теория).Не е толкова лошо стихотворението и...Поне не е за 3!!!
  • и после моите произведениа имали много повторениа.....ахам туи туи туи туи туи и и и и и и и маика маика маика маика дом дом дом дом дом
Предложения
: ??:??