biberona (Мартина Кирилова)
34 559
15.05.2008 г., 20:15 ч.

Моето небе 

  Поезия » Любовна
651 0 7
Болка странна и така излишна,
като нямо ехо в мен кънти
и без да искам и да давам,
тя душата ми окървави.

Празно, пусто, безразлично,
а до вчера - пълно със мечти...
Някъде дълбоко в мене тиха
ярост породи...

Име да му дам не мога -
на болки нежелани дават ли се имена!?
От язвите душата ми раздрали
родиха се искрящи небеса!!!

Едно небе за теб, едно за мен остава.
Хиляди звезди за теб - за мен едничка само!
На твоето небе лазурен ден, a
моето - от лунна нощ едва огряно!

© Мартина Кирилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??