Моето небе

May 15, 2008, 8:15 PM

Poetry » Love

661 0 7

Болка странна и така излишна,
като нямо ехо в мен кънти
и без да искам и да давам,
тя душата ми окървави.

Празно, пусто, безразлично,
а до вчера - пълно със мечти...
Някъде дълбоко в мене тиха
ярост породи...

Име да му дам не мога -
на болки нежелани дават ли се имена!?
От язвите душата ми раздрали
родиха се искрящи небеса!!!

Едно небе за теб, едно за мен остава.
Хиляди звезди за теб - за мен едничка само!
На твоето небе лазурен ден, a
моето - от лунна нощ едва огряно!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

nossferatu (Лъчо Узунов)

2008-09-11T14:54:51+03:00

не, малко, а доста тъжно бих казал аз
Atmosphere (Светлозар Андреев)

2008-05-17T13:45:00+03:00

силен стих,силен само ти се разбираш най-добре ...
PPESHTERSKI (ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ)

2008-05-16T12:26:45+03:00

Нежността не е порок! Поздравления
doreto66 (Дора Павлова)

2008-05-16T10:54:56+03:00

Нали си имаш звездичка?
Красиво!
AvrorA (Ани)

2008-05-15T21:54:25+03:00

Браво Марти!!!Силно както винаги! Малко тъжно, но прекрасно!Поздрав с прегръдка от мен
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-05-15T21:52:23+03:00

много ми хареса...бих предпочела...
небето от лунна нощ огряно...красиво е...!
с обич, Мартина.
Dark_Island (Таня Георгиева)

2008-05-15T20:19:06+03:00

Прекрасен нежен стих!!!Поздрав!!!