May 15, 2008, 8:15 PM

Моето небе

Poetry » Love

900 0 7

Болка странна и така излишна,
като нямо ехо в мен кънти
и без да искам и да давам,
тя душата ми окървави.

Празно, пусто, безразлично,
а до вчера - пълно със мечти...
Някъде дълбоко в мене тиха
ярост породи...

Име да му дам не мога -
на болки нежелани дават ли се имена!?
От язвите душата ми раздрали
родиха се искрящи небеса!!!

Едно небе за теб, едно за мен остава.
Хиляди звезди за теб - за мен едничка само!
На твоето небе лазурен ден, a
моето - от лунна нощ едва огряно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nossferatu (Лъчо Узунов)

не, малко, а доста тъжно бих казал аз

2008-09-11T14:54:51+03:00
Atmosphere (Светлозар Андреев)

силен стих,силен само ти се разбираш най-добре ...

2008-05-17T13:45:00+03:00
PPESHTERSKI (ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ)

Нежността не е порок! Поздравления

2008-05-16T12:26:45+03:00
doreto66 (Дора Павлова)

Нали си имаш звездичка?
Красиво!

2008-05-16T10:54:56+03:00
AvrorA (Ани)

Браво Марти!!!Силно както винаги! Малко тъжно, но прекрасно!Поздрав с прегръдка от мен

2008-05-15T21:54:25+03:00