goblenka (Маргарита Ангелова) goblenka (Маргарита Ангелова)
79 463
30.06.2017 г., 10:13

Моето небе

1.6K 0 10

В моето небе облаци няма...

Моето небе сияе...

Нощта му е теменужно уханна!

Утрото - мисъл бездиханна!

На него има една единственна звезда!

Аз мога да си я достигна със ръка.

Моето небе е като детска рисунка!

Кръгличко и обградено със дъга!

Стига ми. В него съм си вместила света!

Не е огромен! Няколко човека!

Но в него с радост ще живея до века!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Поглед към звездите - мост към любовта

12 място

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0