Моето послание (посветено)
Че морето - не е до колене,
вече зная - разбираш и Ти,
а годините, само променят,
ако някога бил си... Фалшив!
Затова и не исках да бъдеш
арогантен, при все, че това,
е желана от простия, лудост,
дето сторва от всеки, Дивак.
Но защото е Времето, трудно
и раздават безплатно - Лъжи,
а голяма, парите... оскъдност,
ще ти казват - объркан Лирик.
Ще боли - от горчивите думи,
там, в невинната детска Душа,
ще се питаш - дали е безумен,
този толкова смайващ те, Свят!
Ала ти - ти не трябва да лазиш
и да хвърляш мечтите - в калта,
знай, Човек оцелява - щом пази
в своя храм - Любовта и Честта!
Щом пресвети са Род и Родина,
да помогнеш - най-ценния дар,
твоят Сън ще е бял - като зима,
съвестта ти – приятел и... стар,
веч, аз немощен пътник ще бъда,
свършващ с дните - на тази Земя,
но Животецът в смях ще пропъдя,
горд, че тук съм оставил Следа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
