26.05.2017 г., 21:06

Моето разковниче...

1.4K 2 10

Любов, любов прекрасна моя,

звезден лъч от светлина тиха и омайна.

Държиш ме нежно в сладката прегръдка твоя,

покорена от усмивката ти чаровна и потайна...

 

Въздишки сладки ронят се от моите гърди,

изящни преперудки пърхат в моето сърце

и гъделичкат нежно моите влюбени мечти

със своите тънички, изящни, прелестни криле...

 

О, звездицо моя, мой сладък лунен лъч...

Очите ти – бисерни искри, усмивката ти – сребърно сияние,

лицето ти превъплътено в нежен слънчев здрач

ме покорява, подчинява с нежно обаяние...

 

О, мое мило сладко чаровниче,

ти си моето прелестно любимо разковниче...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Dark Shadow Всички права запазени

...

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...