26.08.2020 г., 16:03

Моето сбогом

993 0 1

(посветено в памет на голямата народна певица Мария Германова)

 

Добрите си отиват първи. Знам!

Живота е като едно пътуване –

сега сме тук, а утре там...

последна гара и сбогуване.

 

Смъртта от сделка не разбира –

от нас да те отнеме подрани...

Ала доброто нивга не умира,

за мене, като майка беше ти.

 

И днес дочувам твоя глас

и твоето присъствие усещам.

Вярвам, че си някъде над нас

и винаги за тебе ще се сещам.

 

У мен остави отпечатък...

със свойта доброта и мъдри думи.

Макар живота да е кратък,

ще пазя спомените помежду ни.

 

Сега си ангел, а може би звезда

в един спокоен свят облян в любов.

Щом има обич, победена е смъртта

и защитени сме със Божи благослов.

 

Да спи във мир добрата ти душа,

невъзможно е да те забравим!

Мария, за всичко ти благодаря,

а с липсата ти няма да се справим.

 

Някой ден ний всички ще сме там –

усмихнати и пеещи в небесни сцени.

Душите ни ще бъдат вечен храм

и дом на песни от Бога сътворени.

 

25 Август 2020 год.

 

ПП: На 18 Август 2020 год, на 75 годишна възраст ни напусна голямата народна певица Мария Германова. Познавах я лично. Тя беше певицата, която ме прие в Народен Хор “Тракия” и ми даде възможността да пея и да се уча от истински професионалисти. Колкото повече я опознавах, толкова повече я чувствах, като своя майка. Думите не са достатъчни за да изразя възхищението си към нея и да опиша какъв прекрасен човек беше тя. Поклон! Обич! Да помълчим…Светлината да е с нея на Небесната Сцена! Мария, много ще ми липсваш! Почивай в мир...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Уорендър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...