Aug 26, 2020, 4:03 PM

Моето сбогом

  Poetry » Other
1K 0 1

(посветено в памет на голямата народна певица Мария Германова)

 

Добрите си отиват първи. Знам!

Живота е като едно пътуване –

сега сме тук, а утре там...

последна гара и сбогуване.

 

Смъртта от сделка не разбира –

от нас да те отнеме подрани...

Ала доброто нивга не умира,

за мене, като майка беше ти.

 

И днес дочувам твоя глас

и твоето присъствие усещам.

Вярвам, че си някъде над нас

и винаги за тебе ще се сещам.

 

У мен остави отпечатък...

със свойта доброта и мъдри думи.

Макар живота да е кратък,

ще пазя спомените помежду ни.

 

Сега си ангел, а може би звезда

в един спокоен свят облян в любов.

Щом има обич, победена е смъртта

и защитени сме със Божи благослов.

 

Да спи във мир добрата ти душа,

невъзможно е да те забравим!

Мария, за всичко ти благодаря,

а с липсата ти няма да се справим.

 

Някой ден ний всички ще сме там –

усмихнати и пеещи в небесни сцени.

Душите ни ще бъдат вечен храм

и дом на песни от Бога сътворени.

 

25 Август 2020 год.

 

ПП: На 18 Август 2020 год, на 75 годишна възраст ни напусна голямата народна певица Мария Германова. Познавах я лично. Тя беше певицата, която ме прие в Народен Хор “Тракия” и ми даде възможността да пея и да се уча от истински професионалисти. Колкото повече я опознавах, толкова повече я чувствах, като своя майка. Думите не са достатъчни за да изразя възхищението си към нея и да опиша какъв прекрасен човек беше тя. Поклон! Обич! Да помълчим…Светлината да е с нея на Небесната Сцена! Мария, много ще ми липсваш! Почивай в мир...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Уорендър All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...