26 авг. 2020 г., 16:03

Моето сбогом

995 0 1

(посветено в памет на голямата народна певица Мария Германова)

 

Добрите си отиват първи. Знам!

Живота е като едно пътуване –

сега сме тук, а утре там...

последна гара и сбогуване.

 

Смъртта от сделка не разбира –

от нас да те отнеме подрани...

Ала доброто нивга не умира,

за мене, като майка беше ти.

 

И днес дочувам твоя глас

и твоето присъствие усещам.

Вярвам, че си някъде над нас

и винаги за тебе ще се сещам.

 

У мен остави отпечатък...

със свойта доброта и мъдри думи.

Макар живота да е кратък,

ще пазя спомените помежду ни.

 

Сега си ангел, а може би звезда

в един спокоен свят облян в любов.

Щом има обич, победена е смъртта

и защитени сме със Божи благослов.

 

Да спи във мир добрата ти душа,

невъзможно е да те забравим!

Мария, за всичко ти благодаря,

а с липсата ти няма да се справим.

 

Някой ден ний всички ще сме там –

усмихнати и пеещи в небесни сцени.

Душите ни ще бъдат вечен храм

и дом на песни от Бога сътворени.

 

25 Август 2020 год.

 

ПП: На 18 Август 2020 год, на 75 годишна възраст ни напусна голямата народна певица Мария Германова. Познавах я лично. Тя беше певицата, която ме прие в Народен Хор “Тракия” и ми даде възможността да пея и да се уча от истински професионалисти. Колкото повече я опознавах, толкова повече я чувствах, като своя майка. Думите не са достатъчни за да изразя възхищението си към нея и да опиша какъв прекрасен човек беше тя. Поклон! Обич! Да помълчим…Светлината да е с нея на Небесната Сцена! Мария, много ще ми липсваш! Почивай в мир...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Уорендър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...