10.09.2006 г., 10:52 ч.

Моето сърце 

  Поезия
777 0 13
Запява птица. Невидимо.
Звукът се носи на вълни.
Почти безшумно падат листи.
И есента е моето сърце
във приглушена охра,
в червеното спокойно,
в зеленото със хиляди отсенки.
Не мога да се отрека дори веднъж
от плавните воали на реката,
дори веднъж от семето
във черноземна пръст.

И се прекланям
о, земя в богата есен.
Дълбоко се прекланям.

© Божидар Пангелов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??