Sep 10, 2006, 10:52 AM
Моето сърце
Запява птица. Невидимо.
Звукът се носи на вълни.
Почти безшумно падат листи.
И есента е моето сърце
във приглушена охра,
в червеното спокойно,
в зеленото със хиляди отсенки.
Не мога да се отрека дори веднъж
от плавните воали на реката,
дори веднъж от семето
във черноземна пръст.
И се прекланям
о, земя в богата есен.
Дълбоко се прекланям.
Звукът се носи на вълни.
Почти безшумно падат листи.
И есента е моето сърце
във приглушена охра,
в червеното спокойно,
в зеленото със хиляди отсенки.
Не мога да се отрека дори веднъж
от плавните воали на реката,
дори веднъж от семето
във черноземна пръст.
И се прекланям
о, земя в богата есен.
Дълбоко се прекланям.
© Божидар Пангелов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
ria (Гергана Иванова)-Може би, след 5 години лято, е добре да се приеме есента в сърцето...като същинското случване.
-
Не обичам много есента, но след такъв красив образ бих се замислила...
-
Изречена - толкова, колкото е изречено. Благодаря ти!
-
голямо е сърцето ти, Божидаре!
-
Благодаря на всички, които добронамерено взеха отношение. Красива есен ви желая и бъдете добре!
-
Красиво,вълнуващо,
но и така спокойно...
Образно,обичащо
чувство чисто и омайно.
Поздрав и усмивка. -
Великолепен стих!!!
Поздрав!
-
Прекрасен стих! Красиво преклонение!
-
Много нежно поднесена пъстрота и красота. Хареса ми.
-
И нежно...точната дума. Благодаря!
-
Красиво и нежно! Поздрави!
-
Благодаря. Есента е моя любим сезон.
-
Чудесно преклонение!
Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
