МОЕТО ТЯЛО
Стреснах се от новината,
подкосиха ми се краката,
кожата си раздирах...
и се появи, моето тяло,
както Бог го е създало.
Ето, виждам си сърцето,
милото, което
с пулсирането
ми говори.
А аз само му кимам,
в ритъм
и се съгласявам,
че му е тежко и кърви,
когато на мен не ми върви...
Заслужавам порицание,
но си давам обещание
и се вричам,
че ще го обичам!
© Мариана Лазарова Всички права запазени