16.05.2018 г., 23:09

Моето тяло

883 0 0

МОЕТО ТЯЛО

 

Стреснах се от новината,

подкосиха ми се краката,

кожата си раздирах...

и се появи, моето тяло,

както Бог го е създало.

 

Ето, виждам си сърцето,

милото, което

с пулсирането

ми говори.

 

А аз само му кимам,

в ритъм

и се съгласявам,

че му е тежко и кърви,

когато на мен не ми върви...

 

Заслужавам порицание,

но си давам обещание

и се вричам,

че ще го обичам!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Лазарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...