16.05.2018 г., 23:09

Моето тяло

880 0 0

МОЕТО ТЯЛО

 

Стреснах се от новината,

подкосиха ми се краката,

кожата си раздирах...

и се появи, моето тяло,

както Бог го е създало.

 

Ето, виждам си сърцето,

милото, което

с пулсирането

ми говори.

 

А аз само му кимам,

в ритъм

и се съгласявам,

че му е тежко и кърви,

когато на мен не ми върви...

 

Заслужавам порицание,

но си давам обещание

и се вричам,

че ще го обичам!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Лазарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...