Моето утро
Слънцето погали очите ми.
От прозореца се протяга към мен.
Пробуждайки се, изгони звездите
и засия поредния ден.
Във леглото протягам се бавно.
Чувам глас и усещам ръце,
устни, търсещи моите жадно
и усмихвам се като малко дете.
Утро, ухаещо на силно кафе.
Обич-изгрев е новият ден.
Животът напред си тече ли, тече.
Всички утрини са слънчеви в мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Цветкова Всички права запазени
