Слънцето погали очите ми.
От прозореца се протяга към мен.
Пробуждайки се, изгони звездите
и засия поредния ден.
Във леглото протягам се бавно.
Чувам глас и усещам ръце,
устни, търсещи моите жадно
и усмихвам се като малко дете.
Утро, ухаещо на силно кафе.
Обич-изгрев е новият ден.
Животът напред си тече ли, тече.
Всички утрини са слънчеви в мен.
© Ивелина Цветкова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
