12.12.2019 г., 9:49

Mоето зверче

567 0 0

не че се оправдавам
но всеки път
като светнеш с фенерче
в душата ми
онова зло зверче
променя цвета на очите си
променя козината си
или косата си
и побягва
или се скрива
в сляпото ми петно
на съзнанието
пълна амнезия
нямам такова зверче
аз съм чисто създание
и понеже то се срамува
и понеже е миризливо
все пак предупреждава околните
нали се сещаш
че вреди
и може дори да убива
само някой
който се е сприятелил
с подобно зверче
обитаващо собствените му дебри
би могъл да го неурализира
да му прости
да го приласкае
да го изтреби

 

страхувам се
че това не си ти
толкова си праволинеен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...