12 dic 2019, 9:49

Mоето зверче

  Poesía
572 0 0

не че се оправдавам
но всеки път
като светнеш с фенерче
в душата ми
онова зло зверче
променя цвета на очите си
променя козината си
или косата си
и побягва
или се скрива
в сляпото ми петно
на съзнанието
пълна амнезия
нямам такова зверче
аз съм чисто създание
и понеже то се срамува
и понеже е миризливо
все пак предупреждава околните
нали се сещаш
че вреди
и може дори да убива
само някой
който се е сприятелил
с подобно зверче
обитаващо собствените му дебри
би могъл да го неурализира
да му прости
да го приласкае
да го изтреби

 

страхувам се
че това не си ти
толкова си праволинеен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...