Dec 12, 2019, 9:49 AM

Mоето зверче

  Poetry
571 0 0

не че се оправдавам
но всеки път
като светнеш с фенерче
в душата ми
онова зло зверче
променя цвета на очите си
променя козината си
или косата си
и побягва
или се скрива
в сляпото ми петно
на съзнанието
пълна амнезия
нямам такова зверче
аз съм чисто създание
и понеже то се срамува
и понеже е миризливо
все пак предупреждава околните
нали се сещаш
че вреди
и може дори да убива
само някой
който се е сприятелил
с подобно зверче
обитаващо собствените му дебри
би могъл да го неурализира
да му прости
да го приласкае
да го изтреби

 

страхувам се
че това не си ти
толкова си праволинеен

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...