Dec 12, 2019, 9:49 AM

Mоето зверче

  Poetry
570 0 0

не че се оправдавам
но всеки път
като светнеш с фенерче
в душата ми
онова зло зверче
променя цвета на очите си
променя козината си
или косата си
и побягва
или се скрива
в сляпото ми петно
на съзнанието
пълна амнезия
нямам такова зверче
аз съм чисто създание
и понеже то се срамува
и понеже е миризливо
все пак предупреждава околните
нали се сещаш
че вреди
и може дори да убива
само някой
който се е сприятелил
с подобно зверче
обитаващо собствените му дебри
би могъл да го неурализира
да му прости
да го приласкае
да го изтреби

 

страхувам се
че това не си ти
толкова си праволинеен

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....